Пак съм жива,
                                                дори без теб.

Няма такава любов - пропиляна.
Няма любов по погрешка - каприз.
Няма сърце защитено от рана.

                 
                Не мога без теб да живея.
                Дори и в лъжа, за теб аз копнея.

                Да обичаш само  един,
              но той да не е човекът  до теб.  
              Да мечтаеш за  погледа син

              Липсваш ми толкова много,
              но устните упорито мълчат.
              Не смеят да кажат ни дума, ни слово

          ОБИЧАМ ТЕ!

              Появи се от нищото,
              а вече ми липсваш.
              Как да го кажа,

                           Никога не изричай името на Любовта.
                           Не я търси, не бягай след нея.
                           Остави я да замръзне на върха на езика ти.

        Разплакан, денят ме погледна свирепо.
     Загърмя, затрещя във огнен порой.
     Сърдито проклинаше, виеше клето,

                                             Живеем в свинска, грозна държава,
      потъваме в блато от лепкава кал.
      Сред плевени и бурени раждаме децата си,

     Истински ли си
      или призрачен шепот в неспокойният ми сън?
      Нима ме погали